• +359 878 767 000
  • Info@demana.bg
  • Българо-Руска Търговско – Промишлена Палата ул. “Никола Мирчев” 35, София 1113, България
Меню

Ще има ли София зелени коридори?

До края на 2019 г. ще приключи разработата по електронен регистър на зелената система на София

Какви са възможностите за реализиране на зелените клинове на София, които да свързват парковете с планините около него – това проучва в свой анализ “Визия за София”.

Зелените клинове са зелени ивици от паркова и горска територия с обща площ от около 6800 дка, разположени от центъра на града до планините на юг от София. Те могат да осигурят пешеходна връзка на центъра с планините и отлични условия за спорт и отдих.

Приблизително 39% от всички територии, попадащи в тях, са с общинска, около 36% – с частна, 19% – с държавна и 6% с друга собственост (съсобственост и неустановена).

Големият дял частни терени обуславя нуждата от търсене на гъвкави решения за зелените коридори.

Според авторите на изследването София е една от най-зелените столици в Европа и запазването на клиновете се потвърждава като един от основните приоритети на Столичната администрация от всички планове и действащия общ устройствен план (ОУП) от 2009 г.  Плановете отчитат тези зони като “съживителен елемент” на града и опитват да запазят съществуването им, без да ограничават съществено нарастването на градската тъкан.

Източник: Визия за София

В анализа се отчита дългогодишна тенденция устройствените планове на града да поставят предизвикателство пред осигуряването на необходимите ресурси за развитие и поддържане на тази зелена система на София в след-реституционна обстановка.

С изключение на по-големите части от Борисовата градина, Западния и Южния парк, днес много от предвидените за зелени клинове площи са все още нереализирани. Пред общината стои задачата да бъде намерен баланс между изграждането на зелените клинове и компенсиране на собствениците на земи. За запазване и развитие на зелените клинове трябва да бъдат търсени нови финансови и градоустройствени механизми.

Като възможни решения докладът от изследването посочва придобиването от Столична община на част от площта на поземлените имоти с частна собственост, намиращи се в обхвата на „зелените клинове“ по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Друга възможност е осигуряването на подкрепа на частната инициатива за поддържане на териториите, попадащи в „зелени клинове“.

Като възможна алтернатива са предложени и подобряването на микроклимата чрез увеличаване на минималния процент озеленяване в имотите, разположени в „зелените клинове“.

Друг вариант е създаването чрез законодателни промени на подходящ финансов инструмент за придобиване на терените и запазването им като зелени площи.

Зелените коридори в града са общо седем и в исторически план са част от замисъла за София като „град-градина“.

1. Територии по поречието на река Искър, разположени в райони „Искър“, „Младост“ и „Панчарево“, включващи парк на Летище София и парк музей „Врана“, и включени в обхвата на тематичен парк „Искър“;

2. Територии по поречията на реки Кална, Дълбоката и Банишка в райони „Младост“, „Панчарево“ и „Витоша“, включващи проектна територия на „Източен парк“ и парк „Камбаните“, и включени частично в обхвата на тематичен парк „Студентски“;

3. Територии покрай реките Рекмарица, Старата, Сухата и Копаница в райони „Студентски“, „Младост“ и „Витоша“, включващи парк „Въртопо“;

4. Територии покрай реките Слатинска и Драгалевска в райони „Средец“, „Изгрев“, „Лозенец“ и „Витоша“, включващи парк „Борисова градина“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Зелена памет на София“;

5. Територии покрай реките Перловска и Дреновичка в райони „Триадица“ и „Витоша“, включващи „Южен парк“, Ботаническа градина на БАН и резиденция „Бояна“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;

6. Територии покрай реките Владайска и Докул дере в райони „Възраждане“, „Красно село“, „Витоша“ и „Овча купел“, включващи парк „Възраждане“ и парк „Овча купел“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;

7. Територии по покрай реките Суходолска и Стубела в райони „Илинден“, „Красна поляна“, „Люлин“ и „Овча купел“, включващи „Западен парк“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Жива вода“.

Основна характеристика на всички описани групи територии е, че са организирани около реки, протичащи от Витоша през София. Анализът извежда като изключително важна необходимостта да бъдат запазени съществуващите течения на повърхностните води като възможност за запазване на естествената природна среда.

Други компоненти на зелената градска система, които изискват предприемане на мерки за устойчиво бъдещо развитие в полза на обществото, са градините в централната градска част, междублоковите пространства, детските площадки и гробищните паркове.

Централната част на града е наситена с градини и скверове, които са „зелени паузи“ в урбанизираната среда.

Гробищните паркове също се включват към зелената система.

До края на 2019 г. е планирано да приключи работата по електронен регистър на зелената система на София, който ще събира актуална информация за поддържаните обекти, видовото разнообразие на растителността в тях, нейното състояние, реализираните дейности по поддържане и изразходвания бюджет.

Според изследователите Столична община притежава голямо богатство от заобикалящи планини. Този важен елемент на околната среда отдавна е било планирано да бъде интегриран в градоустройствените планове – още през 1938 г. от немския архитект Адолф Мусман, който залага идеята гражданите на София да стигат пеша или с велосипед от града чак до планината.

А на свой ред зелените площи да „зареждат“ столицата с чист планински въздух. Тези територии са уникални в градоустройствената практика поради възможността да осигурят чист въздух на града, да съхранят живата връзка между столицата и природата и да запазят контакта на хората с природата.

Изследването отчита и важността на „визуалните коридори“ към планината, които дават възможност за визуален контакт с Витоша. Поради това при последващо изменение на ОУП на Столична община е важно да бъдат прецизирани зоните и да бъдат обследвани визуалните коридори към планината.

Изследването е реализирано от експертен екип към Визия за София и “Енвайрорисърч” ЕООД с целта да събере различни данни за работата по дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт 2050 г.

DEMANA VIDEO NEWS

БългарскиEnglishDeutschItalianoРусскийEspañol
Scroll Up