• +359 878 767 000
  • Info@demana.bg
  • Българо-Руска Търговско – Промишлена Палата ул. “Никола Мирчев” 35, София 1113, България
Меню

Данъци и Такси

В Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество са класифицирани като отделен източник на доход за физическите лица (чл.10, ал.1, т.4 от закона). Доходите от наем на недвижими имоти задължително се декларират в годишната данъчна декларация за облагане на доходите на физически лица. Съгласно ЗДДФЛ се позволява на наемодателите да намалят облагаемия си доход с 10% разходи, като не се изискват документи или доказателства, че разходите са реално извършени.

I. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи имоти на други физически лица

1. Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

Освен годишна данъчна декларация за доходите, наемодателите – физически лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително подават и тримесечни декларации за облагане с авансов данък (декларация образец 4001). Срокът за подаването на тези декларации е до края на април – за първото тримесечие, до края на юли – за второто и до края на октомври – за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие декларация за облагане с авансов данък не се подава, не се и внася авансов данък.

2. Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително правят авансови вноски за доходите от наем. Вноските са тримесечни и се превеждат по сметката на НАП по постоянен адрес на наемодателя. Вноските се определят, като размерът на получения доход от наем през съответното тримесечие, намален с 10% разходи, се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Срокът за авансовите вноски за доходите от наем е до края на април – за първото тримесечие, до края на юли – за второто и до края на октомври – за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие авансови вноски не се дължат.

Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се внася по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

II. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица

1. Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. От тях не се изисква подаване на декларации за облагане с авансов данък, защото той се удържа и внася от платеца на дохода. С последните промени в данъчното законодателство от началото на 2013 г. на физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица, се издава само една служебна бележка, а не при всяко изплащане на наема, както беше до края на 2012 г. Тоест, към годишната данъчна декларация наемодателят следва да приложи само една служебна бележка за получения доход от наем, платен от предприятие или самоосигуряващо се лице.

2. Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и/или самоосигуряващи се лица, не правят авансови вноски за данъка върху доходите от наем. Дължимите вноски за съответните тримесечия правят от техните наематели. Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се плаща от наемодателите по сметка на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

III. Ползване на облекчение за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност

Авансовият данък за доходите от наем за физически лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане, намален с удържаните и внесени за негова сметка здравноосигурителни вноски, превиши 7 920 лв. (чл.44 ал.2 от ЗДДФЛ).

Физическо лице продава през ноември 2016 г. собствен апартамент за 100 000.00 лв. През май 2017 г. продава втори апартамент за 29 000.00 лв. Трябва ли да се регистрира по ЗДДС? Дължи ли данък по ЗДДФЛ?

Относно регистрацията по ЗДДС: Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на задължителна регистрация по общ ред подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот в размер на и над 50 000 лв., реализиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона включва сумите на данъчните основи на облагаемите доставки, извършени от лицата, включително тези, облагаеми с нулева данъчна ставка. Това означава, че за да формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС при посочените обстоятелства, въпросното лице трябва да е ДЗЛ и да извършва облагаеми доставки. Решаващо за оценката дали в случая физическото лице е задължено да се регистрира по ЗДДС е това дали при посочените обстоятелства то извършва независима икономическа дейност.

Икономическа дейност или не

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от закона независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според ал. 3 на същия член от закона не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово; както и дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

В случая физическото лице е извършило в периода 11.2016 г. – 5.2017 г. продажби на два апартамента. Следва ли да се приеме, че с тези продажби лицето извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС?

За да се отговори на въпроса, следва да се определи дали дейността му по продажбите на апартаментите представлява дейност, извършвана редовно и/или по занятие по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

В доскорошната практика на Върховния административен съд (ВАС) като критерий за определяне на една дейност като “редовна” за целите на ЗДДС се приема, че това е системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на тази дейност с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС №7301 от 23.05.2012 г. по а.д. №1394 от 2012 г., Решение на ВАС №5935 от 26.04.2013 г. по а.д. №7552 от 2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.

Този критерий обаче, не се споделя от Съда на Европейския съюз (СЕС). Според него не толкова броят на извършените продажби, определя редовността на дейността, а конкретните обстоятелства, при които се осъществява тя. Така например според съда обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. В този смисъл са съответно т. 43 и т. 19 от неговите Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г., и Решение по дело Fini H, C-32/03 от 2005 г.

Според становището на СЕС обикновеното упражняване на правото на собственост на имоти (осребряването им) не може да се квалифицира като икономическа дейност. Ако при продажбите на тази собственост лицето не е предприело активни действия с използването на средства, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, ал. 2-ра от Директивата за ДДС, неговите действия се вписват само в обхвата на действия за управление на лично имущество.

Изложеното дава основание да се направи заключение, че продажбата на въпросните апартаменти ще се квалифицират като “независима икономическа дейност” само, ако при продажбата им лицето е предприело активни действия, надхвърлящи обикновеното управление на лично имущество, като използва средства, подобни на тези, използвани от търговец.

Така например, ако за реализацията на тези продажби лицето е организирало извършването на довършителни строителни работи в апартаментите, изграждане на В и К, и/или ел. инсталации, т.е. извършило е действия които излизат извън обхвата на обикновеното управление на собственото имущество, или е организирало рекламна кампания за продажбите им, неговата дейност се определя като икономическа и това го превръща в данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. В такъв случай, лицето подлежи на задължителна регистрация по чл. 96 от закона.

Ако при продажбите на тази собственост лицето не е предприело активни действия с използването на средства, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, ал. 2 от Директивата за ДДС, неговите действия се вписват само в обхвата на действия за управление на лично имущество.

Относно дължимостта на данък по ЗДДФЛ

На облагане с подоходен данък подлежат всички облагаеми доходи, получени от местни физически лица от източник в страната. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са всички доходи, придобити от тези лица, с изключение на тези определени от закона като необлагаеми. В тази връзка е от значение:

– как са придобити продадените апартаменти, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от закона “доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт” е освободен от облагане;

– колко години са изминали между датата на придобиването на имотите и тяхната продажба, тъй като съгласно чл.13, ал.2, т.”б” от закона продажбите на два недвижими имота през дадена данъчна година е освободено от облагане, ако между датата на придобиването и продажбата им са изминали 5 или повече години.

Лицето следва да отчете как и кога са придобити продадените апартаменти. Ако те са придобити по наследство, завет или вследствие реституционна процедура, доходът му ще е необлагаем. Необлагаем ще е доходът му от тях, ако те са придобити преди 5 или повече години от продажбата им. В противен случай то дължи върху дохода данък, размерът на който се определя по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ.

Размерът на облагаемия доход от продажба или замяна на имущество се определя по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ и представлява положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто.

Доходите, придобити през календарната година от продажба на един недвижим жилищен имот, не подлежат на облагане с данък, ако той е бил ваша собственост в продължение на повече от 3 години, тоест, ако между датата на покупката и датата на продажбата му са изминали повече от 3 години.

Достатъчно е недвижимият имот по предназначение да може да се използва като жилище. За ползване на горепосоченото данъчно облекчение не е необходимо имотът фактически да се ползва като жилище, т.е. не е необходимо имотът да се ползва въобще от собственика му било лично, било чрез трети лица. Достатъчно е юридическият му статут да го определя като жилищен имот.

Само за пълнота ще посочим, че когато е продаден първо един жилищен недвижим имот през съответната данъчна година, когато същият е получен от продавача по наследство или по завет, доходите от продажбата са освободени на друго основание – на основание т. 26 от ал. 1 на чл. 13 ЗДДФЛ. В този смисъл продажбата на наследения, респективно на завещания имот, няма да се брои като продажба на един жилищен недвижим имот по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗДДФЛ и собственикът може да реализира още една продажба на недвижим жилищен имот, доходите от която няма да подлежат на данъчно облагане.

Следва да се прави разграничение между анализираната разпоредба и тази на ал. 2 на чл. 13. Вярно е, че не се смята за доход полученото недвижимо имущество по наследство, завет и дарение, но доходите от продажбата на това имущество са освободени от облагане с данък само за полученото по наследство и по завет, но не и от продажбата на подареното такова.

Не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Доходите от продажба на селскостопански и горски имоти са освободени от облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.

Във всички останали случаи доходите Ви от продажбата на недвижим имот се облагат
с данък. Основата за облагане се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи, тоест на облагане подлежи доходът, формиран в случаите, в които имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен.

Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ). Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.

В този случай продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата. В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.

В случай че продадените права са съпружеска имуществена общност, напълно възможно е за единия от съпрузите продажбата да е на трети и следващ имот, а за другия да е продажба на първи или втори такъв, с оглед на възможността всеки един от тях да е извършил разпоредителна сделка със свое лично имущество.

Това следва да се съобрази при подаване на данъчни декларации от двамата съпрузи, тъй като с оглед на изпълнението на чл. 50, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ всеки от съпрузите е задължен да подаде годишна данъчна декларация за съответната част от облагаемия доход.

Необходими документи при покупко-продажба на имот:

1) Документ за собственост (Нотариален акт, Договор, Решение на съд и др.)

2) Удостоверение за данъчна оценка на имота:

– издава се от Дирекция ”ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ” към Общината по местонахождение на имота (преди това трябва да сте погасили всички данъчни задължения на имота);

– срок за издаване –  от 3 до 14 дни;

– издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка, на основание чл. 264, ал. 1 ДОПК, са валидни до тази дата, а издадените след тази дата удостоверения – до края на текущата година.

3) Скица на имота:

– издава се от АГКК (Агенцията по Геодезия, Картография и Кадастър), намираща се за София в кв. Павлово, ул. Мусала 1;

– срок на издаване –  3 дни (40 лева), 7 работни дни (20 лева), важи до смяна на собствеността.

4) Удостоверение за семейно положение:

– издава се от ЕСГРАОН (Единна Система за Гражданска Регистрация и Административно Обслужване на Населението), най-често в сградата на общината по постоянен адрес на собственика на имота;

– срок за издаване – от 1 до 7 дни.

5) Удостоверение за сключен граждански брак.

6) При разведен продавач се изисква съдебно решение за развод.

7) Удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК за наличие и липса на задължения:

– при закупуване на имот с кредит се изисква от банката;

– издава се от НАП (Национална агенция за приходите);

– списък с адресите на офисите на НАП в гр. София може да видите на сайта на НАП !

– срок за издаване – 7 дни.

8) При наследствен имот се изисква Удостоверение за наследници, акт за смърт на наследодателя и завещание:

– издава се от службата ГРАО към общината на постоянен адрес;

– срок за издаване от 1 до 7 дни.

9) Удостоверение за тежести върху имота:

– издава се от Имотния регистър към Агенцията по вписванията;

– срок за издаване от 3 до 7 дни.

10) Документи за самоличност.

11) При закупуване на жилище в новопостроена сграда се изисква Разрешение за ползване на обекта (Акт 16).

12) При делба на имота се изисква съответен документ вписан в Агенцията по вписванията.

13) Декларация за съгласие за продажба:

– изисква се от нотариус.

14) Декларация за отказ от учреденото вещно право (ако има учредено такова):

– изисква се от нотариус.

15) Декларация за липса и наличие на данъчни задължения към държавата:

– изисква се от нотариус.

Какво предлага българският имотен регистър?

Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието.

Агенцията по вписванията:

1. Организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър;

2. Осигурява връзката между имотния регистър и други регистри;

3. Осигурява развитието и техническото усъвършенстване на имотния регистър;

4. Създава и поддържа централен архив в електронен вид на партидите на недвижимите имоти и вписаните актове с приложените към тях документи и др.

Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.

В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване.

Съдията по вписванията разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район.

Видовете действия, извършвани от Службите по вписванията съгласно Правилника за вписванията и Закона за кадастър и имотния регистър са:

– Вписване;

– Отбелязване и заличаване;

– Устни справки;

– Удостоверения;

– Преписи.

Искането за извършване на горепосочените действия се отправя с писмена молба до съдията по вписванията чрез Службата по вписванията по местонахождение на имота (съдебния район, в който се намира недвижимият имот).

Как се вписват документи в регистъра?

Вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове, по начина предвиден в Правилника по вписванията.

Подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис.

Вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях – по писмена молба на страните, на нотариуса и на всеки, който има интерес от вписването

Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанася номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването.В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди се записва и номерът на имотната партида.

Безплатен ли е достъпът до българския имотен регистър?

Имотният регистър е публичен.

За вписване в имотния регистър и за справки и услуги се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет – Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

Устни справки се дават по устно или писмено заявление на всяко лице, което поиска, и в негово присъствие, ако пожелае, при посочване на точни данни за трите имена и ЕГН на собственика и платена квитанция за държавна такса.

За устни справки, предоставени присъствено в службата по вписванията се събират следните такси:

1. за устна справка по лице или имот – персонална или имотна партида – 3 лв.;

2. за разпечатка към извършена устна справка – 2 лв. за първа страница и по 0,50 лв. – за всяка следваща.

За неприсъствена справка, предавана чрез отдалечен достъп до Информационната система, се събира такса 1 лв.

Търсенето в частта на Имотния регистър (модул „Собственост и собственици”) чрез приложението за Отдалечен достъп (http://www.icadastre.bg/) може да се извърши по един от следните критерии:

– Партида (Номер на имотна партида);

– Физическо лице (ЕГН, име, презиме или фамилия);

– Юридическо лице;

– Документ;

– Имот.

История на българския имотен регистър

В изпълнение на възложените задължения по проект „Кадастър и имотна регистрация” от месец август 2006 г., реализиран по Заемно споразумение № BUL 4619 сключенo между Репубика България и Световна банка (Международна банка за възстановяване и развитие), Агенция по вписванията е разработила и поддържа централизираната Информационна система за кадастър и имотен регистър – ИКАР, действаща на територията на цялата страна за всички 113 (сто и тринадесет) Служби по вписванията.

Проектът за изграждане на Интегрираната информационната система на кадастъра и имотния регистър започна през май 2006 година.

През април 2007 г. стартира пилотно внедряване на ИИСКИР в четири служби по вписванията – Балчик, Бургас, Шумен и Враца и първоначално внедряване в три служби по вписванията – Пловдив, Плевен и Русе.

Окончателното внедряване на ИИСКИР (Система ИКАР) започна в началото на септември 2008 г. и приключи в края на януари 2009 г. То беше съпроводено с реализацията на мащабна програма за преквалификация на кадрите. За всички служители в 113-тте служби по вписванията беше осигурено двустепенно обучение – през периодите юни-юли и септември-ноември 2008 г., а за някои от тях – и допълнителен обучителен модул както на място, така и в Централно управление на Агенция по вписванията. Втората степен на обучението беше ориентирана изцяло към решаване на практически въпроси и казуси с акценти върху информационно-техническите и юридическите аспекти.

Успоредно с изграждането на ИИСКИР, през месец юни 2007 г. стартира Проект за сканиране и въвеждане на данни от нотариални актове. Данните, генерирани след сканиране на нотариалните актове и индексирани по определени показатели се мигрират в ИИСКИР с цел създаване на структурирана информация, необходима за изготвяне на имотни партиди. Сканирането на данни обхваща документи за периода от 1990 г. до 2006 година.

Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър (ИИСКИР) е реално внедрена във всички 113 Служби по вписванията и е осигурена техническа обезпеченост и комуникационна свързаност между тях. По този начин се унифицира практиката на вписване, отбелязване, заличаване, издаване на удостоверения за тежести и устни справки във всички Служби по вписванията, намиращи се на територията на цялата страна.

Всички данни въведени в действащите преди ИИСКИР системи са изцяло прехвърлени в новата система, като по този начин няма загуба на въведена информация.

С въвеждането на системата се създаде и нов ред за предоставяне на услугата „Отдалечен достъп”, с която се осъществяват справки в реално време по извършени вписвания, отбелязвания или заличавания за определени лица или имоти. Условията и начина за ползване услугата са описани на сайта на Агенция по вписванията – Електронни услуги – Имотен регистър, където е посочена и интернет страницата, на която се извършват справките чрез отдалечен достъп: http://www.icadastre.bg/ (И-Кадастър).

За използването на услугите, предоставяни чрез И-Кадастър е необходимо да се извърши регистрация на клиента, чрез която той получава потребителско име и парола за идентификация в И-Кадастър. Всеки регистриран потребител получава уникален клиентски номер в И-Кадастър / КНИК /.

Разходите по сделката се поемат от купувача

1. Първата стъпка при избор на нов дом е да изясните с какъв бюджет разполагате. Ако ще теглите кредит, трябва да знаете, че банките дават до 85-90% от оценката на имота и изискват минимум 10-15% самоучастие. Това означава, че ако жилището струва 50 000 евро, трябва да разполагате с поне 5000 евро спестени средства.
Ще ви бъдат нужни и пари за разходите по сделката. При новото строителство обикновено те се поемат 100% от купувача, но са възможни изключения.

Задължителни са нотариалната такса, която зависи от удостоверения материален интерес, местният данък, който е различен във всеки град (в София е 2,5% от сделката) и такса вписване (0,1%). За жилище в столицата с цена 50 000 евро таксата за нотариус е 863 лв. с ДДС, местният данък е 2445 лв., а такса вписване – 97,8 лв.

2. В случай че сделката бъде финансирана с кредит, ще се наложи да платите нотариална такса за учредяване на ипотека, която отново зависи от материалния интерес, оценката на имота (100-150 лв.) и евентуално такса за одобряване на кредита (от 80 лв. – до 0,25% от размера на заема при най-големите банки). Ще заделите и за комисионна, ако сте наели брокер да ви помага с намирането на имот и с документацията по сделката. Посредниците вземат между 2 и 3% от цената.

З. Щом уточните бюджета, следва да си набележите райони, в които да търсите. За целта може да използвате специализирани сайтове за обяви, както и интернет страниците на строителните компании. Но най-подходящо е да си вземете един-два почивни дни и да обиколите набелязаните места. Така ще придобиете впечатление не само от новите обекти, но и от състоянието на инфраструктурата, от наличието на детски градини, училища, търговски обекти и различни видове услуги. Ще си създадете представа и от хората, които живеят в този район, за да не се притеснявате някой ден как децата ви ще се прибират по тъмно.

4. След като си харесате конкретна кооперация и апартамент, пристъпвате към следващото ниво. Разберете всичко за строителния предприемач – откога е на пазара, колко е стабилен, къде и какви сгради е построил. Изключително полезни ще ви бъдат отзивите от клиенти, които са купили жилища от същата фирма. Събирайте впечатления от приятели и познати, от срещи с хора. Не разчитайте на анонимни форуми – там често се пишат лъжи.

5. Ако твърдо сте избрали заветното жилище и се притеснявате дали обектът е изграден качествено, бихте могли да вземете на оглед специалист, когото познавате – за предпочитане е инженер, проектант или с други познания в строителството. Ценна информация за състоянието на сградата се съдържа в техническия паспорт. За съжаление не винаги новите блокове имат паспорт, въпреки че от няколко години са задължени да го съставят

БългарскиEnglishDeutschItalianoРусскийEspañol
Scroll Up